В епизод 789 на „Наследство“: Яман си дава сметка, че Нана се е пожертвала за него. И макар да не иска да си го признае, той знае, че тя го е направила от любов към него. Въпреки че не ѝ разкрива, че знае за цялата истина, Яман прави всичко възможно, за да не се налага Нана да се среща с Недим.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 790 и 791 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате всеки делничен ден от 12:30 часа по NOVA.
Нана и Юсуф прекарват дните си в домашна карантина, а Яман използва всеки свободен миг, за да бъде до тях. Междувременно той провокира Недим да го отведе при Караджалъ.
След завръщането си в Турция Караджалъ се среща с Недим, а Яман и Ферит трескаво се опитват да открият местонахождението му.
За да избегне срещите с Недим, Нана се преструва на болна. Под предлог, че я води на лекар, Яман я отвежда в дома на Вели, където я очаква неочаквана изненада. Срещата изпълва Нана едновременно с радост и тъга, защото тя осъзнава, че това може да е последният им такъв миг заедно.
В същото време Ферит съобщава пред всички, че с Акация са двойка — новина, която Айше приема много тежко. Малко по-късно двамата участват в съвместна акция, по време на която Айше попада в опасна ситуация. А Ферит едва успява да скрие тревогата и чувствата си към нея.
ЕПИЗОД 790
Действието продължава от предния епизод. В хола на имението цари напрегната тишина, която се нарушава единствено от механичното тиктакане на стенния часовник. Яман и Недим седят един срещу друг, а въздухът между тях натежава от неизказани думи.
– Близо съм до края на този подъл капан, който ми направиха – казва Яман със спокоен, но остър като бръснач тон.
Недим свива вежди и се опитва да запази маска на безразличие, въпреки че в очите му се прокрадва тревога.
– Намери ли нещо? – пита той, а гласът му леко трепти.
Яман се навежда напред, впива поглед в него и отговаря:
– Да. Моите хора достигнаха до главата на змията. Караджалъ е засечен в България. Вече се свързахме с местната полиция. Скоро ще бъде в ръцете ни.
– Наистина ли? В България? – Недим се преструва на изненадан, но зениците му неспокойно шарят наоколо.
– Да, в България… – Яман разтяга думите нарочно, за да усети реакцията на човека срещу себе си. – Търсих го навсякъде: в Румъния, Аржентина, Мексико… Където и да се скрие, рано или късно ще попадне в капана ми. Само в Турция би могъл да се опита да заличи следите си, тук има твърде много връзки. Но няма да се наложи да проверяваме това. Ще го заловим в България.
Недим кима, насилвайки се да се усмихне, докато се бори да овладее гласа си.
– Това е чудесна новина – отвръща той. – Ако мога да помогна с нещо, само кажи.
– Твоето приятелство ми е напълно достатъчно – отвръща Яман, измервайки го със студен поглед.
– Щом Нана не може, сам ще приключа с нашите работи – казва Недим и става, имитирайки увереност.
Веднага след като излиза от имението, Недим трескаво вади телефона си.
– Караджалъ, в опасност си! – прошепва той с разтреперан глас. – Яман знае, че си в България. Работи с полицията, утре ще те заловят.
– Какви ги говориш? – изригва ядосаният глас на гангстера от другата страна. – Добре, ще се преместя в Румъния.
– Не можеш! – почти изкрещява Недим. – Той знае за Румъния, Аржентина, Мексико…
– Тогава къде да бягам? – ръмжи Караджалъ. – Къде ръцете му не достигат?
– Само в Турция ще бъдеш в безопасност – отговаря Недим. – Кога пристигаш?
– Още днес сменям скривалището, а утре пресичам границата. Помни, Недим… няма да забравя тази услуга.
Камерата се премества в кабинета на Яман. Той стои зад бюрото си, държейки слушалката на устройство за подслушване. На устните му разцъфва мрачна, триумфална усмивка.
– Ела, Караджалъ… – промълвява той. – Чакам те.
Вечерта тримата – Яман, Юсуф и Нана – сядат да играят на „Табу“. Яман тегли карта. Думата е „любов“. Той млъква за момент, сякаш не знае откъде да започне.
– Хайде, чичо, опиши го! – подтиква го нетърпелив Юсуф.
– Изглежда това е чужда дума за него – подхвърля Нана с лека усмивка, макар в очите ѝ да проблясва сериозност.
Яман вдига поглед и го впива право в нейните очи.
– Не, познавам я много добре – отговаря той с нисък, дрезгав глас. – Това е нещо, което влиза в живота като враг. Покорява всичко и всички. Трябва да ѝ се предадеш… и това е най-красивото поражение на света.
– Значи е като болест? – пита любопитно Юсуф.
– Това е нещо, което осветява вътрешността ти като слънце – добавя Яман, без да отделя поглед от Нана. – А когато изчезне, всичко потъва в мрак. Нищо не виждаш, дори себе си. Трудно е да я докоснеш, защото можеш да се изгориш.
– Това е любовта – казва тихо Нана, а в гласа ѝ трепти нотка, която не успява да скрие.
Мислите ли, че Яман ще успее да постави в капан Караджалъ, преди Недим да го предупреди окончателно?
Ферит научава за новаторски метод за лечение на рак на костния мозък в Швейцария – шанс за Акася, за който досега не е смеел и да мечтае.
Тимур се обръща към Волкан за помощ в отношенията си с Неше. Междувременно в полицейското управление Ферит и Акася обявяват връзката си. Айше, наблюдавайки сцената, чувства как светът ѝ се срива, но няма избор. Трябва да се научи да живее с тази болка.
ЕПИЗОД 791
Времето сякаш е спряло. Яман гледа Нана, с един от онези погледи, в които се събира цяла вечност. „Толкова време…“ – мисли си той. „Ти си като вирус в сърцето ми“ – мисли си Нана.
Двамата се взират един в друг, а светът около тях избледнява. Яман е изгубен в мислите си, времето за него е спряло. Нана го прекъсва, леко объркана от мълчанието му: – Какво правиш? Защо не ми говориш?
Той се сепва, леко се приближава и с глас, който крие неочаквана нежност, отговаря: – Какво правя ли? Проверявам дали имаш температура.
Нана се докосва по челото, смутена от неочакваната близост. – Нямам температура. Къде отиде коравосърдечието ти? Не разбирам защо си… толкова добър с мен.
Яман я гледа сериозно, без да отстъпва: – Дори да ме обвиняваш заради някое съмнение, не мога да пренебрегна всичко, което направи за нас. Ти си поверена. Ти си добър човек, ти си честна. Винаги защитаваш това, което е правилно. Скоро си тръгваш, Нана. Не искам да си отидеш с лоши спомени.
Тя го поглежда право в очите, а в погледа ѝ се чете болка. – Разбираш ли? – пита той, а тя само кима: – Добре, Яман.
– Почини си малко. Ще се умориш през следващите дни – казва той и излиза от стаята.
Нана остава сама с мислите си: „Ах… Нана… мислеше си, че ще каже, че знае всичко, така че не го прави. Но ако знаеше, никой не би могъл да го спре. По-добре е той да не знае нищо.“
Яман се излиза в градината. В ръцете му е лъкът, а умът му е като бойно поле. Той пуска първата стрела и пред очите му изплуват думите на Недим: „Аз съм победителят в тази битка. Победен си… Надиграх те. А ти си моят трофей.“ Гневът припламва в Яман и той изстрелва следващата стрела с ярост.
– Времето не минава – ръмжи той под нос. – Нека стане утре. Нека дойде денят, в който ще убия Караджалъ. Нека дойде денят, в който ще я спася от капана на Недим…
Той отново опъва тетивата и в съзнанието му нахлуват думите на Нана: „Никога… ще умра, ако се наложи, но не можеш да се приближиш до мен. Разбираш ли? В сърцето ми има само един Къръмлъ. Винаги ще бъде той. Дори в последния ми дъх.“
Яман застива за миг, държейки стрелата, а в очите му се чете желязна решимост.
Нана влиза в кухнята и посяга към чашата с вода, а ръката ѝ леко потреперва. – Дано всичко това скоро приключи. Дано той бъде свободен – прошепва тя сама на себе си. – Очаквам деня, в който ще унищожа Недим.
Тя се обръща към прозореца и поглежда навън. В градината Яман е притихнал, опъва лъка и изстрелва поредната стрела. Нана наблюдава силуета му и усеща болката му като своя. – Той е като мен. Заседнал е в капан. Търси изход, но не го намира – мисли си тя. – Няма да позволя на този предател да те държи в мрак. Никога няма да позволя да ме отделят от Юсуф. Никога!
Яман продължава със яростната си стрелба по мишената, когато усеща присъствие зад гърба си. Нана пристъпва в градината. – Не можеш да спиш, нали? – пита тя тихо. Яман кима бавно, без да сваля лъка. Те се поглеждат един в друг, а тишината между тях става тежка. – Мислиш за делото, нали? – продължава тя. Той запазва мълчание, а тя пристъпва по-близо. – Наближава. Сигурна съм, че си разтревожен. Но ако си невинен… истината ще излезе наяве. Истината не може да бъде скрита. Бъди изпълнен с надежда.
Яман сваля оръжието и погледът му се смекчава за миг. – Знам, че тъмните облаци ще се разсеят. Времето… времето тежи. Искам всичко това да свърши. – Аз също – отвръща Нана. Те се гледат, сякаш се опитват да прочетат душите си. – Както и да е… прибирам се. Както казах, ако си невинен, всичко ще се разбере. В противен случай ще влезеш в затвора. Ще бъдеш наказан.
Яман вдига глава, впивайки се в нея с предизвикателен и в същото време дълбок поглед. – Лека нощ – казва тя. Двамата кимат в мълчаливо съгласие и Нана се отдалечава към къщата.
Яман остава сам под лунната светлина. – Тя е готова да се пожертва заради мен – промълвява той почти безгласно. – Утешава ме… Колко ми се иска да тръгна след нея и да ѝ кажа, че няма да позволя на този чакал да я докосне. Търпение… още малко търпение, докато ги пратя всичките в ада.
Той отново посяга към лъка. Изстрелва стрела след стрела, а в очите му, сблъскали се с реалността, блестят сълзи. – Търпение… – повтаря той, докато гласът му заглъхва в нощта.
На следващият ден Недим нервно потропва с крак на уреченото място, когато в далечината се появява силуетът на Караджалъ. Гангстерът приближава бавно, с присъщата си арогантност. – Най-после… – произнася той с пресипнал глас. Двамата се ръкуват, а в очите им гори опасен пламък. – Никога няма да забравя тази услуга, Недим – казва Караджалъ, докато го оглежда подозрително. – Няма защо. Важното е къде си отседнал. Намери ли си добро място? – пита Недим, опитвайки се да овладее треперенето в гласа си. – Вече намерих. Не се тревожи. Ще се преместя там още тази вечер. Ще ти изпратя адреса. Ела след осем часа и ще поговорим за всичко. Време е да започнем нови приключения – отвръща Караджалъ с хитра усмивка. Недим кима утвърдително, а гангстерът добавя: – Доказа, че си надежден. Ще вършим много работа заедно.
След като двамата се разделят, Яман наблюдава сцената през бинокъл от скрито място. До него Ферит кима сериозно, а Яман не откъсва поглед от целта. Ферит вдига радиостанцията и предава на екипите си: – Внимание на всички! Обектите са в движение. Бъдете нащрек! – Екипите потвърждават, че следят всяка тяхна стъпка. – Ще заловим Караджалъ, братко – казва Ферит с увереност. – Всички екипи са по петите му, скоро ще разберем къде се крие. Яман го поглежда решително: – Не го докосвайте, докато не получим самопризнание. Ако изтръгнем признанието им, когато се срещнат довечера… работата е свършена. – Първо нека се разприказват – добавя Ферит. – Ще получим всички отговори, щом ги вкараме в затвора. Яман изрича с мрачна удовлетвореност: – Койотът е в клетката. Остава само да му прережем гърлото. А, Ферит? – Прав си, братко – отвръща Ферит, докато двамата продължават да следят всяко движение на врага.
Сватбата на Нана наближава, а тя седи сама в хола, потънала в тягостни спомени. В главата ѝ отеква гласът на Недим: „Излизаме от службата и след три дни ти ще бъдеш госпожа Нана Мериам. Обещавам, че това ще бъде най-щастливият ни ден. Веднага след сватбата заминаваме на меден месец. Един месец като сън в Маями… Може би на връщане ще бъдем трима.“ Нана го поглежда с погнуса, а споменът се размива в реалността.
Айнур забелязва втренчения ѝ поглед и се приближава: – Хайде, Нана, можеш да се престориш на малко по-щастлива, все пак се омъжваш. – За какво говориш? – пита Нана със студен глас. – Можеш да излъжеш всички останали, но мен не. Нещо не е наред. Ти не обичаш господин Недим. Както и да е… скоро ще разбера истината.
Нана се готви да отвърне, но Акча влиза в стаята. Нана веднага се изправя. – Дъще моя… защо седиш тук? Нима сватбата не е след два дни? – Да… – отговаря лаконично Нана. – Избра ли си всичко необходимо? Сватбената рокля? Реши ли с коя рокля ще бъдеш? – Не, още не съм. – Детето ми, това не е добре. Разбирам, всички сме обидени, всички таим гняв… но не трябва да губим време – казва Акча с тон, който не търпи възражение.
Нана мълчи, а Акча се обръща към Айнур: – Айнур, дъще моя, покажи на Нана спалните комплекти, които ми харесаха онзи ден. – Разбира се, госпожо Акча – отговаря Айнур и отваря каталог. – Ето ги любимите ми. Разгледай ги.
Яман влиза в стаята точно в този момент и спира на прага, слушайки. – Има много красиви комплекти – казва Акча. – Разгледай ги и избери. Ще купим онзи, който ти допадне най-много. – Благодаря много, не се притеснявайте – отвръща Нана. – Не искам нов спален комплект. – Какво искаш да кажеш с това, че не искаш? – учудва се Акча. – Има още толкова неща за купуване за младоженеца. Чехли, часовник, пижама. – Сега не е необходимо. Ще ги купим по-късно. – Няма „по-късно“, мило дете.
Айнур прави знак на Нана, точно когато телефонът ѝ звъни. На екрана свети името на Недим. – Вдигни – нарежда Акча. – Не се срамувай. Не го карай да се тревожи. – Здравей, скъпи – отговаря Нана, докато погледа ѝ срещат погледа на Яман. – Моя красива, бъдеща съпруго! Приготви се, идвам да те взема – казва Недим от другата страна. – Не идвай сега – бърза да каже тя. – Болна съм. Да не те заразя.
Айнур веднага се намесва: – Добре си, Нана. Просто тръгвай. – Изглеждаш здрава. Казах ти – приготви се. Вече пътувам – отсича Недим и затваря. – Казах му да не идва, но той настоява – обяснява Нана. – Нека дойде – отвръща Акча. – Нека дойде. Можете да изберете всичко заедно. Нали ще живеете под един покрив.
Нана е видимо раздразнена, а Айнур не откъсва поглед от нея, следейки всяка нейна реакция. Яман стои неподвижен, дълбоко потънал в своите размисли.
Недим пристъпва уверено към вратата на имението, но щом Адалет отваря, усмивката му се изпарява.
– Добре дошъл – казва тя вежливо.
– Благодаря. Нана готова ли е? – пита той, нетърпелив да я отведе.
– Нима не знаеш? – повдига вежди Адалет.
– За какво да знам? – пита изненадан Недим
– Нана излезе! – отвръща Адалет.
– Къде? С кого? Никой не ми е казал – гласът му започва да вибрира от гняв.
– С господин Яман.
– Не казаха ли къде отиват?
– Тя не се чувства добре. Господин Яман я взе, за да я закара на лекар. Каза, че до сватбата трябва да е здрава – отвръща Адалет и затваря вратата.
Недим остава отвън, стиснал юмруци. – Какво се опитваш да направиш, Яман? – изсъсква той и веднага набира номера ѝ.
В същото време Нана върви до Яман. Тя докосва челото си.
– Благодаря, Яман. Не се чувствах добре, но не исках да притеснявам никого. Мисля, че вдигам температура.
Телефонът в джоба ѝ започва да звъни настоятелно. Тя посяга, но Яман бързо взема апарата от ръцете ѝ и приема обаждането.
– Какво правиш? – пита Нана изненадана.
– Недим, Яман е – казва той студено в слушалката. – Взех бавачката, за да я прегледа лекар и да се оправи до сватбата. Ще говориш с нея по-късно.
Той прекъсва връзката, преди Недим да успее да каже и дума. Недим застива с телефона до ухото си, а след това изригва в проклятия. Яман връща телефона на Нана.
– Радвам се, че не го видях. Щеше да се зарази, а аз не се чувствам никак добре – прошепва тя.
– Ще се оправиш, щом видиш лекаря – отговаря той лаконично.
Малко по-късно колата спира пред дома на Вели. Нана се оглежда объркано.
– Защо сме тук? Къде е болницата? Къде е лекарят?
– Лекарят имаше спешен случай, прати ми съобщение – казва Яман със спокоен тон.
– Не видях да получаваш съобщение…
– Оглеждаше се наоколо. Ще го чакаме тук, има време.
– А Вели? Къде е той? – пита тя, докато погледът ѝ се лута в празния двор.
– Свършиха му продуктите, отиде да пазарува.
– И на него ли му прати съобщение? – подозира тя.
– Нана, ще продължаваш ли с въпросите? – прекъсва я той с едва доловима усмивка.
Яман я повежда към масата в центъра на двора.
– Сядай! Хапни нещо.
Нана пристъпва, вдишва аромата и лицето ѝ светва. Тя отваря кутията и очите ѝ се разширяват.
– Лахмаджун!
– Да. Точно това – казва Яман, а в очите му се чете задоволство.
Нана отхапва с наслада, а споменът за предишния им подобен момент нахлува в съзнанието му.
– Ммм… невероятно вкусно е! Защо не ядях това по-често? – казва тя, а Яман я наблюдава с нежност, която се опитва да скрие зад маската на безразличието.
Нана поглежда към кутията и с усмивка добавя: – Огладнях. Тези от Вели ли са?
– Не, аз ги поръчах. За всеки случай, ако огладнееш, докато чакаме лекаря – отговаря Яман.
– Толкова съм гладна, колкото птичка… не, като кон! Истински гладна като кон – смее се тя.
Двамата се усмихват, а Нана докосва ръката му с жест, изпълнен с неочаквана нежност: – Ти си много добър човек.
Тя веднага дръпва ръката си, сякаш се уплашила от собствената си откровеност, и добавя: – Казах го, само защото имаме примирие.
Яман мълчи, впил поглед в нея, а тя припряно казва: – Хайде! Да ядем лахмаджун.
Той кима и я кани да седне. Нана е въодушевена: – Лахмаджун без айран не става. Изглежда толкова вкусно! – У-хум! – съгласява се Яман.
Нана започва да го приготвя така, както той я е учил:
– Ще добавя малко лук… и лимон. Яман я наблюдава, а в очите му проблясва чиста обич. Тя поема дълбоко дъх: – Ааа… и сега го увивам. Научих се, нали?
Яман кима доволно. В един момент Нана спира да яде и го поглежда. Той не сваля очи от нея, а тя прошепва: – Може би това е последният ни ден. Ще ми липсва… имам предвид, лахмаджунът.
– Ще ядем пак. Докато искаш – отвръща Яман.
– Искам да кажа… да ядем така на открито.
Нана свежда глава, а Яман протяга ръка и нежно повдига брадичката ѝ. Взрив от емоции преминава помежду им.
– Какво правиш? – пита тя тихо.
Яман леко се смущава: – Имаш… малко зеленчуци по брадичката.
Тя се избърсва, а той я гледа с обожание: – Сега е чисто…
Нана поема дъх и продължава: – След два дни имаш дело. А аз – сватба. Поемаме по различни пътища. Казвам го, защото имаме примирие. Научих го от господин Дженгер – съществува такова нещо като да дадеш благословията си.
Яман остава неподвижен, попил всяка нейна дума.
– Ти беше до мен през цялото това време. Подкрепяше ме. А аз бях с теб. Даваш ли ми благословията си? Доволен ли си от мен?
– Да, давам я – отговаря Яман.
Нана кима тъжно. В главата на Яман отеква нейният обет: „Ще направя всичко необходимо и ще кажа „да“ на този противен шантаж заради Юсуф и заради Яман. Ако трябва да го направя хиляда пъти… хиляда пъти ще го направя.“
– Да, давам я – повтаря той. – Ти имаш всичко от мен.
Двамата се взират един в друг, а Яман добавя: – Ти дойде… и всичко се промени.
Нана едва сдържа сълзите си.
– А ти… ти даваш ли ми своята благословия? – пита той.
В ума на Нана изплуват неговите думи: „Вече не си сама. Никога няма да се бориш сама. Ще направя всичко възможно нищо лошо да не се случи на Юсуф, нито на теб. Никога не забравяй това. Аз съм тук за теб. Винаги съм с теб.“
– Да, давам я – отговаря тя.
Моментът е тежък и красив – те са удовлетворени от всичко, през което са преминали заедно дотук.
– Яж – казва нежно Яман.
Нана яде нервно, а той ѝ сипва: – Трябва да изпиеш айрана.
Тя се усмихва и отпива. Яман я наблюдава, потънал в погледа ѝ.
По време на полицейска операция Ферит и Айше се озовават в центъра на престрелка. Глухият тътен на изстрелите отеква от стените на изоставения склад. Айше, без да се съобразява с опасността, изскача от прикритието си и хуква напред.
– Какво правиш?! – крещи Ферит, издърпвайки я обратно зад бетонната барикада. – Мислиш ли, че си бронирана?
Айше диша тежко, а адреналинът пулсира във вените ѝ.
– Не можех да чакам! Имах възможност да ги спра!
Ферит я сграбчва здраво за раменете. Лицето му е пребледняло от гняв и страх.
– Какво щях да правя, ако ти се беше случило нещо?! – вика той. – Какво щях да кажа на Неше и Дога? Опомни се, Айше! Никога повече не прави такива глупости!
По-късно Ферит стои пред бюрото на инспектора, представяйки отчета си за операцията. Когато приключва, шефът споменава за нови тайни мисии в чужбина.
– А в Швейцария? – пита Ферит, преструвайки се на безразличен, въпреки че в очите му припламва интерес.
Инспекторът го поглежда подозрително.
– Мислех, че дългите мисии не те интересуват.
– Тялото ми свикна на промени – отговаря Ферит с лека усмивка. – Постоянно търси нови преживявания. А и винаги съм искал да видя Швейцария.
– Има една задача там – признава инспекторът. – Но ни трябва семейна двойка. Сам разбираш, ти отпадаш.
Ферит замълчава за миг, след което прошепва под носа си:
– Значи трябва да се оженим… малка пречка, нищо повече.
– Какво мърмориш там? – намръщва се инспекторът.
– Нищо, шефе. Трябва само да уредя една малка работа. Моля ви, не бързайте с избора на хора за тази мисия в Швейцария.